История на Ротари

Други значими програми на фондацията са: Matching Grants - стипендии, които са в подкрепа на сериозни проекти на клубовете Ротари и дистриктите; The Health, Hunger and Humanity (3-H) програма. Тази програма е изготвена, за да отбележи 75-годишнината на Ротари и да допринесе за "по-добро здраве, по-малко глад и да насърчи развитието на човека и обществото като средство, спомагащо за напредъка на международното разбирателство, добра воля и мир"; програмата "Ротаридоброволци", която субсидира ротарианци, ротарактори или бивши възпитаници на Ротари, които желаят да служат в чужда страна, която се нуждае от техните умения и програмите на Ротари за мир, които изследват решения, свързани с мира, и начини за разрешаване на конфликти чрез серии от международни срещи.

В редица страни по време на Втората световна война някои Ротари клубове се разпускат, но по-късно част от тях се включват в Ротари интернешънъл. В селейството на Ротари се включват Италия (1946), Гермария и Япония (1948) и Испания (1977). Клубовете в някои страни под комунистическо управление остават разформировани до 1989 година, когато след съгласувани усилия и политически промени Ротари се появява отново в Източна Европа. През същата тази година клубове се появиха в Будапеща - Унгария, и Варшава - Полша. През 1990 година, Ротари навлезе в бившия Съветски съюз, и то за първи път с учредяването на московския Ротари клуб. Настъплението продължи със сформирането на клубове в Чехословакия, Югославия, бившата Източна Германия и България. В действителност в България ротарианството навлиза през 1932 г. и до 1939 г. са чартирани 8 клуба. През 1940 г. Ротари Интернешънъл сформира в България дистрикт, който съществува само 1 година.

Сега в Ротари членуват около 1.2 млн. ротарианци - мъже и жени, обединени в 30 000 клуба. Ротари клубове има в 160 страни - т.е. ние сме в 8 от 10 страни по света.

Това е накратко историята на тази клубна организация в служба на света, осъществена идея на един млад човек, почувствал се самотен, и как през годините тя става мотивиращ фактор за служба чрез приятелство.

В своята автобиография "Моят път към Ротари" основателят Пол Харис говори за силата на Ротари чрез метафората за пълноводна река: "Голямата река е рожба на стотици, вероятно хиляди малки поточета и бързеш, които тичат надолу по стръмните склонове на планината, пеейки, нетърпеливи да се влеят в коритото на голямата река. Това е то Ротари. Ротари е голям благодарение на приноса на хилядите ротарианци от къде ли не!"

1 | 2 | 3 | 4 | 5